страница: 1 » 2 » 3 » 4 » 5 » 6 » 7 » 8 » 9 » 10 » лична галерия »

източник: mobile-review.com, анализ: trustworthy

Хард Дискът
Предисторията на пускането на Nokia N91 на пазара е доста интересна, понеже това е първото устройство с хард диск, макар че първоначално то имаше малко по-различни спецификации - 2 Gb капацитет на диска, но обявяването на Samsung i300 обърква намеренията. В резултат, на 27 април пред журналистите бяха представени работни прототипи, но с 4 Gb дискове. Буквално в последния момент компанията реши да оборудва телефона с 4 Gb диск. Тогава това бе максималния капацитет на тези хард-дискове.
Хард дискът е произведен от Hitachi. Нека ви напомня, че те купиха отдела на IBM, който се считаше за пионер в областта на тези устройства. Името на линията бе съответстващо - Microdrive. Nokia N91 е оборудвана с нов модел - Microdrive 3K4-4. Характеристиките на последния са доста добри и в известна степен могат да бъдат сравнени с тези на флаш памет:
- Cache buffer 128 Кб
- Speed 3600 rpm
- Latency Average - 8.33 ms
- Media Transfer Rate - 57.1-97.9 (max. Mbits/s)
- Sustained Data Rate - 4.3-7.2 (Mb/s)
- Seek time (read, typical) - 12 ms, track to track - 1 ms, full track - 22 ms
- Limit of 300000 cycles of on/off

Тези, които обичат да разглеждат частите вътре в телефона, ще останат изненадани от факта, че хард дискът на Nokia N91 е с размери 32х24 мм, за разлика от стандартния 42х36 мм. Обяснението се крие в CompactFlash II конектора на повечето компании, които инкорпорират Microdrive дискове в техните устройства. Nokia се е отказала от идеята да използват диск в стандартната кутия. Това означава, че хард-дискът, който имаме тук, е аналог на Microdrive 3K4-4, но се различава по кутията си, която е била заменена от специално гнездо в чипа на Nokia N91 (намира се под модула на камерата, над батерията, точно под предпазния кожух). Разработчиците са приложили не само 'плаваща' конструкция за диска, а също и специална ударопоглъщаща кутия. Отгоре дискът е предпазен с помощта на гумен капак, който поглъща фронталните удари и в същото време намалява шума. Ако трябва да сме честни, дискът почти не се чува, освен ако не си направите някакъв необичаен експеримент като например да отворите капака и издърпате веднага батерията. Конекторът за интерфейс е специално проектиран за този модел за да се намали мястото, заемано от хард диска.

Капакът има сензор за натиск, така че ако капакът на батерията бъде отворен, дискът автоматично се изключва. Този процес отнема секунда. Друга предпазна мярка е сензора на акселератора - в случай, че устройството пада от височина повече от 1 метър, хард дискът се изключва за да предотврати донякъде евентуалните повреди, понеже точно когато е включен, дискът е най-податлив на механични такива. Ние не сме опитвали подобни тестове, понеже в резултат бихме могли да повредим повече екрана, отколкото диска, имайки предвид, че нивото на подсигуряване на диска при Nokia N91 е по-високо от това при останалите устройства, ползващи Microdrive. Например при iPOD Mini след определен период на експлоатация повечето устройства си работят безпроблемно, защото при тях е била използвана същата система, като и при N91.

Температурните граници, определени от производителите са 0 - 70 оС. В същото време в упътването за потребителите пише, че трябва да се наблюдава околната температура за да не се изключи хард дискът, но се не се упоменават температурни граници. Ние решихме да тестваме телефона на температури под нулата. За целта използвахме фризер. При - 5 оС устройството си работеше без видими проблеми - възпроизвеждаше музика и не се самоизключи. При -10 оС всичко отново си изглеждаше нормално, но при -12 оС телефонът отказа да работи с диска. На практика това означава, че той може да се използва при всякакви температурни условия, след като се носи предимно в джоба. Все пак корпусът си остава много студен - металът си е метал.

Всеки производител се опитва да обвърже количеството вътрешна памет с определен брой музикални файлове, които могат да се складират. При това те добавят забележка, че изчисленията са на база на определена дължина на музикалния файл. Причината за тези сложни изчисления ми е неизвестна предвид факта, че големината на наличните мемори карти е повече от достатъчна. Малцина биха се наели да помнят колко място би трябвало да заеме даден албум. Накратко, няма смисъл от предлагането на подобна информация.

Консумацията на енергия е важен параметър за един хард диск и тук Nokia N91 се представя доста добре. Беше лесно да проверим колко време ще издържи телефона, включен към мрежата на оператора и под постоянно възпроизвеждане. Заредихме около 900 песни с разширение mp3 (общо 3.7 Gb) и ги пуснахме на 'random' възпроизвеждане (по този начин предотвратявайки употребата на cache буфера), включихме слушалките и настроихме звука на средно ниво. При тези условия устройството работи около 10 часа, което е доста добро постижение, сравнено в повечето от модерните MP3-плейъри, използващи същия хард диск.

Менюто на хард диска се отличава със специален пункт, който по подразбиране е именован 'обем на свободното и заето място". Сред другите опции, внимание заслужава възможността да се сложи име на диска, да се дефрагментира, да се сканира за грешки (за последните две е необходимо да се включи зарядното устройство). Сканирането трае около 25 минути. Други опции са пълен формат на диска - по подразбиране при него е използвана FAT16 система. Използвайки компютър, можете да си надпишете диска, но това не си струва да се прави, защото рискувате да предизвикате поява на corrupt сектори, които няма да бъдат разпознати от устройството. Дискът на N91 е маркиран с буквата 'Е", подобно на флаш паметта, тъй като няма разлика в начина да достъп до тези два вида памет. За работата с паметта ще стане въпрос в следващия параграф.

страница: 1 » 2 » 3 » 4 » 5 » 6 » 7 » 8 » 9 » 10 » лична галерия »